Готвач № 1 на Атон прави гозби и на сън
Монахът Епифаний изнесе кулинарни уроци по време на Църногорския събор Уважението, качествените артикули и ножовете са най-важни в кухнята, споделя Дядото
Той е основният готвач на Света Гора – Атон. Големите светогорски манастири го канят да подготви ястията за 1000 и повече посетители, когато имат своите панагири, както назовават там празниците. Майсторството му в кулинарията е всепризнато. Вече 40 години подготвя храна с голяма обич към тези, които ще се хранят. Почти не минава ден без да направи нещо за ястие. " Понякога сготвям и насън ", споделя монахът.
Беше преди повече от 10 години, когато най-хубавият кулинар в Света гора за първи път пристигна в Църногорската света обител. Вече беше издал своята несравнима с никоя друга готварска книга и незабавно се поде концепцията тя да бъде преведена и на български. После направи своето неописуемо вкусно имамбайлдъ и завоюва сърцата на всички, които го пробваха. " Тайната на вкусно приготвената храна е да готвиш с обич за тези, които ще се хранят с нея. Затова всеки обича до живот ястията, приготвени от неговата Райка, тъй като тя е готвила с майчина обич за своето чадо ", показа още при първото си идване в манастира Дядото. Сега той беше посетител в светата обител във връзка второто издание на националния фолклорен събор „ В сърцето на Граово “, който се прави близо до манастира и води участниците и гостите да се поклонят в светинята. Причината да бъде поканен беше тематиката на колоквиума, с който стартира събора, отдаден на „ Храната на бъдещето “. Това е концепция на регионалния шеф на Перник госпожа Ирена Соколова. Като ръководител на Инициативния комитет за осъществяване на Църногорския събор " В сърцето на Граово " тя предложи веселието да се предхожда от сериозен и дори теоретичен конгрес по избрана тематика. Миналата година предмет на обсъждане беше религиозният туризъм, и както и в този момент модератор беше основният редактор на „ Стандарт “ госпожа Славка Бозукова. Този път акцентът беше върху храните и беседата на отец Епифаний за историята на прехраната на индивидите, погледната и през призмата на свето писание, като че ли беше най-подходящото начало на форума. След това той подготви своите вкусотии с артикули, общително предоставени особено за неговото посещение на събора от Лидл – България и нагости участниците в колоквиума.
Докато готвеше, в кухнята при него се отби и земеделският министър Десислава Танева. Тя получи благословение от атонския готвач и като подарък – неговата книга.
Роден е на 6 февруари 1956 година в същинско християнско семейство. Сега споделя: " Цял живот обичам да сготвям. От дете ". И споделя, че следил своята майка до момента в който подготвя храна за фамилията и ставал все по-сигурен, че да приготвяш храна за някого е най-хубавият метод да го накараш да се приближи до теб, да си станете близки. И по този начин към този момент 40 години. Още като 18-годишен юноша отива на Света гора, а от 20 години ръководи скита " Милопотамос ", където се занимава главно с производството на вино. Готви по манастирите и за пприятели. Изнася сказки и прави демонстрации по света. Готвил е във Франция, Германия, Испания. У нас с изключение на в Църногорския манастир е показвал своето кулинарно изкуство в София, Варна и Банско. Обикновено с превода на български му оказва помощ Жени Комарова и с изключение на като преводач, тя е и помощник в готвенето. Двамата имат общ език, тъй като тя е приключила богословие в Солун.
" На първо място, човек като готви, би трябвало да почита тези, за които прави ястието. Второто доста значимо нещо е да се изберат положителни и качествени артикули. От значение за готвача са и положителните ножове, както и кухнята му да е чиста и подредена. " Това са главните три неща, които Дядото желае да съобщи на своите възпитаници, само че съгласно Жени най-важното, което тя учи от него, е точността и увереността в кулинарията на отец Епифаний.
Игуменът на Църногорската света обител архимандрит Никанор разясни, че с изключение на уроци по готварство, най положителният светогорски кулинар въодушевява и за молитва, благодетелен живот, зачитане на труда на хората и естествените дадености, както и въздигането в усърдие и обич. Всеки ден сготвям, споделя Дядото и разяснява, че в случай че се случи някой ден ден да реши да почива, по този начин се случва, че му се обажда някой другар и споделя: " Абе тука имам една огромна риба, какво да я върша? " Е, няма по какъв начин, би трябвало да му се помогне да я сготви. Слечвало ми се е до момента в който дремя да сготвям на сън, прям е основният готвач на Атон. Най-малко 100 тона риба под неговите ръце са се трансформирали във вкусни ястия. Само на един манастирски празник от време на време се случва да се подготви по 3 тона риба. Така Дядо Епифаний изяснява какво най-вече обича да готви. Но в случай че го попитате по кое време е бил най-доволен от себе си, ще ви опише случки на негови несполуки. Веднъж в един манастир с помощниците създали храна за празника в голяма тава. Когато я сваляли от огъня станало по този начин, че я обърнали и цялата храна се изсипала на земята. Друг път наготвили 5 огромни тави зелен боб, само че яденето се оказало незадоволително. Тогава бързо поставили още една тава на огнището и в нея отново същите артикули като във към този момент сервираните. С това трябвало да се нахранят готвачите и техните помагачи, сервитьорите и другите помощници. Когато седнали да се хранят, пробват, само че ястието не било същото. Оказало се, че в бързината са не запомнили да сложат зехтин.
Патладжани в тава - пръстите да си оближеш!
Дядо Епифаний готви с доста зехтин и доста лук - и кромид, и чесън. Който опита от неговите патладжани в тава в дните на Църногорския събор, още се облизва. А рецептата е елементарна: За 8 порции са нужни 7-8 патладжана, 4 глави лук, 4-5 едри скилидки чесън, 200 гр. зехтин, 7-8 пресни узрели домата, по една връзка джоджен и магданоз, както и риган, кимион, сладостен червен пипер, черен пипер и сол на усет. Патладжаните се почистват от дръжките и се обелват по дължина на линии. Така се получават 4 бели и 4 черни линии и яденето става по-вкусно. След това патладжанът се нарязва по дължина на четири елементи, деликатно се измива и посолява с по-едра сол и се поставя в цедилка, за се изцеди горчивият сок. Преди готвенето още веднъж се измиват и отново се поставят в цедката.
Тавата се поставя на муден огън, в нея се сипва зехтин и се прибавят ситно нарязаните лук и чесън. Пържат се до зачервяване. Прибавят се патладжаните, разбърква се и се залива с две чаши вода, а огънят се ускорява.
Ястието се задушава към 20 минути, в тавата се прибавят авансово смлените на блендер домати и незабавно се прибавят всички подправки, както и джодженът, и магданозът, само че без сол, защото патладжаните са осолени авансово. Готвенето продължава на спокоен огън още към 40 минути, като понякога тавата се разклаща. Така патладжаните стават от вкусни, по-вкусни.
В книгата пословицата за това ядене е: " Който не посее, той няма да пожъне ". А дядо Епифаний обича да споделя: " Добрата душа на индивида е най-красивото нещо на този свят. Може да се усмихне, може да тъгува. Нищо не я отминава и продължава да се надява. "
standartnews.com
Той е основният готвач на Света Гора – Атон. Големите светогорски манастири го канят да подготви ястията за 1000 и повече посетители, когато имат своите панагири, както назовават там празниците. Майсторството му в кулинарията е всепризнато. Вече 40 години подготвя храна с голяма обич към тези, които ще се хранят. Почти не минава ден без да направи нещо за ястие. " Понякога сготвям и насън ", споделя монахът.
Беше преди повече от 10 години, когато най-хубавият кулинар в Света гора за първи път пристигна в Църногорската света обител. Вече беше издал своята несравнима с никоя друга готварска книга и незабавно се поде концепцията тя да бъде преведена и на български. После направи своето неописуемо вкусно имамбайлдъ и завоюва сърцата на всички, които го пробваха. " Тайната на вкусно приготвената храна е да готвиш с обич за тези, които ще се хранят с нея. Затова всеки обича до живот ястията, приготвени от неговата Райка, тъй като тя е готвила с майчина обич за своето чадо ", показа още при първото си идване в манастира Дядото. Сега той беше посетител в светата обител във връзка второто издание на националния фолклорен събор „ В сърцето на Граово “, който се прави близо до манастира и води участниците и гостите да се поклонят в светинята. Причината да бъде поканен беше тематиката на колоквиума, с който стартира събора, отдаден на „ Храната на бъдещето “. Това е концепция на регионалния шеф на Перник госпожа Ирена Соколова. Като ръководител на Инициативния комитет за осъществяване на Църногорския събор " В сърцето на Граово " тя предложи веселието да се предхожда от сериозен и дори теоретичен конгрес по избрана тематика. Миналата година предмет на обсъждане беше религиозният туризъм, и както и в този момент модератор беше основният редактор на „ Стандарт “ госпожа Славка Бозукова. Този път акцентът беше върху храните и беседата на отец Епифаний за историята на прехраната на индивидите, погледната и през призмата на свето писание, като че ли беше най-подходящото начало на форума. След това той подготви своите вкусотии с артикули, общително предоставени особено за неговото посещение на събора от Лидл – България и нагости участниците в колоквиума.
Докато готвеше, в кухнята при него се отби и земеделският министър Десислава Танева. Тя получи благословение от атонския готвач и като подарък – неговата книга.
Роден е на 6 февруари 1956 година в същинско християнско семейство. Сега споделя: " Цял живот обичам да сготвям. От дете ". И споделя, че следил своята майка до момента в който подготвя храна за фамилията и ставал все по-сигурен, че да приготвяш храна за някого е най-хубавият метод да го накараш да се приближи до теб, да си станете близки. И по този начин към този момент 40 години. Още като 18-годишен юноша отива на Света гора, а от 20 години ръководи скита " Милопотамос ", където се занимава главно с производството на вино. Готви по манастирите и за пприятели. Изнася сказки и прави демонстрации по света. Готвил е във Франция, Германия, Испания. У нас с изключение на в Църногорския манастир е показвал своето кулинарно изкуство в София, Варна и Банско. Обикновено с превода на български му оказва помощ Жени Комарова и с изключение на като преводач, тя е и помощник в готвенето. Двамата имат общ език, тъй като тя е приключила богословие в Солун.
" На първо място, човек като готви, би трябвало да почита тези, за които прави ястието. Второто доста значимо нещо е да се изберат положителни и качествени артикули. От значение за готвача са и положителните ножове, както и кухнята му да е чиста и подредена. " Това са главните три неща, които Дядото желае да съобщи на своите възпитаници, само че съгласно Жени най-важното, което тя учи от него, е точността и увереността в кулинарията на отец Епифаний.
Игуменът на Църногорската света обител архимандрит Никанор разясни, че с изключение на уроци по готварство, най положителният светогорски кулинар въодушевява и за молитва, благодетелен живот, зачитане на труда на хората и естествените дадености, както и въздигането в усърдие и обич. Всеки ден сготвям, споделя Дядото и разяснява, че в случай че се случи някой ден ден да реши да почива, по този начин се случва, че му се обажда някой другар и споделя: " Абе тука имам една огромна риба, какво да я върша? " Е, няма по какъв начин, би трябвало да му се помогне да я сготви. Слечвало ми се е до момента в който дремя да сготвям на сън, прям е основният готвач на Атон. Най-малко 100 тона риба под неговите ръце са се трансформирали във вкусни ястия. Само на един манастирски празник от време на време се случва да се подготви по 3 тона риба. Така Дядо Епифаний изяснява какво най-вече обича да готви. Но в случай че го попитате по кое време е бил най-доволен от себе си, ще ви опише случки на негови несполуки. Веднъж в един манастир с помощниците създали храна за празника в голяма тава. Когато я сваляли от огъня станало по този начин, че я обърнали и цялата храна се изсипала на земята. Друг път наготвили 5 огромни тави зелен боб, само че яденето се оказало незадоволително. Тогава бързо поставили още една тава на огнището и в нея отново същите артикули като във към този момент сервираните. С това трябвало да се нахранят готвачите и техните помагачи, сервитьорите и другите помощници. Когато седнали да се хранят, пробват, само че ястието не било същото. Оказало се, че в бързината са не запомнили да сложат зехтин.
Патладжани в тава - пръстите да си оближеш!
Дядо Епифаний готви с доста зехтин и доста лук - и кромид, и чесън. Който опита от неговите патладжани в тава в дните на Църногорския събор, още се облизва. А рецептата е елементарна: За 8 порции са нужни 7-8 патладжана, 4 глави лук, 4-5 едри скилидки чесън, 200 гр. зехтин, 7-8 пресни узрели домата, по една връзка джоджен и магданоз, както и риган, кимион, сладостен червен пипер, черен пипер и сол на усет. Патладжаните се почистват от дръжките и се обелват по дължина на линии. Така се получават 4 бели и 4 черни линии и яденето става по-вкусно. След това патладжанът се нарязва по дължина на четири елементи, деликатно се измива и посолява с по-едра сол и се поставя в цедилка, за се изцеди горчивият сок. Преди готвенето още веднъж се измиват и отново се поставят в цедката.
Тавата се поставя на муден огън, в нея се сипва зехтин и се прибавят ситно нарязаните лук и чесън. Пържат се до зачервяване. Прибавят се патладжаните, разбърква се и се залива с две чаши вода, а огънят се ускорява.
Ястието се задушава към 20 минути, в тавата се прибавят авансово смлените на блендер домати и незабавно се прибавят всички подправки, както и джодженът, и магданозът, само че без сол, защото патладжаните са осолени авансово. Готвенето продължава на спокоен огън още към 40 минути, като понякога тавата се разклаща. Така патладжаните стават от вкусни, по-вкусни.
В книгата пословицата за това ядене е: " Който не посее, той няма да пожъне ". А дядо Епифаний обича да споделя: " Добрата душа на индивида е най-красивото нещо на този свят. Може да се усмихне, може да тъгува. Нищо не я отминава и продължава да се надява. "
standartnews.com
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ